доприберяло

Речник на българския език

1. доприберяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доприберяло е производна форма на доприбера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доприберяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доприберяло е производна форма на доприбера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).