допрете

Речник на българския език

1. допрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

допрете е производна форма на допра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. допрете — повелително наклонение, мн. ч.

допрете е производна форма на допра (повелително наклонение, мн. ч.).