допрело

Речник на българския език

1. допрело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допрело е производна форма на допреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допрело — мин. деят. св. прич. ср. р.

допрело е производна форма на допреда (мин. деят. св. прич. ср. р.).