допрала

Речник на българския език

1. допрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допрала е производна форма на допера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

допрала е производна форма на допера (мин. деят. св. прич. ж. р.).