доповръщал е

Речник на българския език

1. доповръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доповръщал е е производна форма на доповръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доповръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доповръщал е е производна форма на доповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доповръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доповръщал е е производна форма на доповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).