доповръщало

Речник на българския език

1. доповръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доповръщало е производна форма на доповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доповръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доповръщало е производна форма на доповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доповръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доповръщало е производна форма на доповръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доповръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доповръщало е производна форма на доповръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).