доповръщала

Речник на българския език

1. доповръщала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доповръщала е производна форма на доповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доповръщала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доповръщала е производна форма на доповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доповръщала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доповръщала е производна форма на доповръщам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доповръщала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доповръщала е производна форма на доповръщам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).