доповръщал

Речник на българския език

1. доповръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доповръщал е производна форма на доповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доповръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доповръщал е производна форма на доповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доповръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

доповръщал е производна форма на доповръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доповръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доповръщал е производна форма на доповръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).