доплитаха

Речник на българския език

1. доплитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доплитаха е производна форма на доплитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доплитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

доплитаха е производна форма на доплитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).