доплитало е

Речник на българския език

1. доплитало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доплитало е е производна форма на доплитам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доплитало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доплитало е е производна форма на доплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доплитало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доплитало е е производна форма на доплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).