доплитало

Речник на българския език

1. доплитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доплитало е производна форма на доплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доплитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доплитало е производна форма на доплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доплитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доплитало е производна форма на доплитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доплитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доплитало е производна форма на доплитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).