доплитала

Речник на българския език

1. доплитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доплитала е производна форма на доплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доплитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доплитала е производна форма на доплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доплитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доплитала е производна форма на доплитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доплитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доплитала е производна форма на доплитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).