доплита

Речник на българския език

1. доплита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доплита е производна форма на доплитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доплита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доплита е производна форма на доплитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доплита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доплита е производна форма на доплитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).