доплетяла

Речник на българския език

1. доплетяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доплетяла е производна форма на доплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доплетяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доплетяла е производна форма на доплета (мин. деят. несв. прич. ж. р.).