доплетеше

Речник на българския език

1. доплетеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

доплетеше е производна форма на доплета (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доплетеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

доплетеше е производна форма на доплета (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).