доплетете

Речник на българския език

1. доплетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

доплетете е производна форма на доплета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доплетете — повелително наклонение, мн. ч.

доплетете е производна форма на доплета (повелително наклонение, мн. ч.).