доплатяло

Речник на българския език

1. доплатяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доплатяло е производна форма на доплатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доплатяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доплатяло е производна форма на доплатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).