доплатил

Речник на българския език

1. доплатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доплатил е производна форма на доплатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доплатил — мин. деят. св. прич. м. р.

доплатил е производна форма на доплатя (мин. деят. св. прич. м. р.).