доплаквал

Речник на българския език

1. доплаквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доплаквал е производна форма на доплаквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доплаквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доплаквал е производна форма на доплаквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доплаквал — мин. деят. св. прич. м. р.

доплаквал е производна форма на доплаквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доплаквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доплаквал е производна форма на доплаквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).