допишкваха

Речник на българския език

1. допишкваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допишкваха е производна форма на допишквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допишкваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

допишкваха е производна форма на допишквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).