допишквало

Речник на българския език

1. допишквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допишквало е производна форма на допишквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допишквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допишквало е производна форма на допишквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. допишквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

допишквало е производна форма на допишквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. допишквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допишквало е производна форма на допишквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).