допичаше

Речник на българския език

1. допичаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

допичаше е производна форма на допичам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. допичаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

допичаше е производна форма на допичам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).