допичахте

Речник на българския език

1. допичахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

допичахте е производна форма на допичам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. допичахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

допичахте е производна форма на допичам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).