допичаха

Речник на българския език

1. допичаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допичаха е производна форма на допичам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допичаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

допичаха е производна форма на допичам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).