допичало

Речник на българския език

1. допичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допичало е производна форма на допичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допичало е производна форма на допичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. допичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

допичало е производна форма на допичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. допичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допичало е производна форма на допичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).