допичали

Речник на българския език

1. допичали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

допичали е производна форма на допичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допичали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допичали е производна форма на допичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. допичали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

допичали е производна форма на допичам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. допичали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

допичали е производна форма на допичам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).