допичала

Речник на българския език

1. допичала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допичала е производна форма на допичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допичала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допичала е производна форма на допичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. допичала — мин. деят. св. прич. ж. р.

допичала е производна форма на допичам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. допичала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допичала е производна форма на допичам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).