допича

Речник на българския език

1. допича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допича е производна форма на допичам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допича е производна форма на допичам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допича е производна форма на допичам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).