допитвах

Речник на българския език

1. допитвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

допитвах е производна форма на допитвам се (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. допитвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

допитвах е производна форма на допитвам се (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).