допитах

Речник на българския език

1. допитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

допитах е производна форма на допитам се (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. допитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

допитах е производна форма на допитам се (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).