допитали

Речник на българския език

1. допитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

допитали е производна форма на допитам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допитали е производна форма на допитам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. допитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

допитали е производна форма на допитам се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. допитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

допитали е производна форма на допитам се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).