допитала

Речник на българския език

1. допитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допитала е производна форма на допитам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допитала е производна форма на допитам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. допитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

допитала е производна форма на допитам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. допитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допитала е производна форма на допитам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).