допитал

Речник на българския език

1. допитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допитал е производна форма на допитам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допитал е производна форма на допитам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допитал — мин. деят. св. прич. м. р.

допитал е производна форма на допитам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. допитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

допитал е производна форма на допитам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).