допирах

Речник на българския език

1. допирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

допирах е производна форма на допирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. допирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

допирах е производна форма на допирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).