допирало

Речник на българския език

1. допирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допирало е производна форма на допирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допирало е производна форма на допирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. допирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

допирало е производна форма на допирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. допирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допирало е производна форма на допирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).