допирала

Речник на българския език

1. допирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допирала е производна форма на допирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допирала е производна форма на допирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. допирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

допирала е производна форма на допирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. допирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допирала е производна форма на допирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).