допипваха

Речник на българския език

1. допипваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допипваха е производна форма на допипвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допипваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

допипваха е производна форма на допипвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).