допипвах

Речник на българския език

1. допипвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

допипвах е производна форма на допипвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. допипвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

допипвах е производна форма на допипвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).