допипвало

Речник на българския език

1. допипвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допипвало е производна форма на допипвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допипвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допипвало е производна форма на допипвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. допипвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

допипвало е производна форма на допипвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. допипвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допипвало е производна форма на допипвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).