допипва

Речник на българския език

1. допипва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допипва е производна форма на допипвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допипва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допипва е производна форма на допипвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допипва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допипва е производна форма на допипвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).