допипаше

Речник на българския език

1. допипаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

допипаше е производна форма на допипам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. допипаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

допипаше е производна форма на допипам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).