допипаха

Речник на българския език

1. допипаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допипаха е производна форма на допипам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допипаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

допипаха е производна форма на допипам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).