допипах

Речник на българския език

1. допипах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

допипах е производна форма на допипам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. допипах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

допипах е производна форма на допипам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).