допил съм

Речник на българския език

1. допил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

допил съм е производна форма на допия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. допил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

допил съм е производна форма на допия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).