допил е

Речник на българския език

1. допил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допил е е производна форма на допия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допил е е производна форма на допия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).