допиляло е

Речник на българския език

1. допиляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допиляло е е производна форма на допилея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допиляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допиляло е е производна форма на допилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).