допиляло

Речник на българския език

1. допиляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допиляло е производна форма на допилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допиляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

допиляло е производна форма на допилея (мин. деят. св. прич. ср. р.).