допиляла

Речник на българския език

1. допиляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допиляла е производна форма на допилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допиляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

допиляла е производна форма на допилея (мин. деят. св. прич. ж. р.).