допилял

Речник на българския език

1. допилял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допилял е производна форма на допилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допилял — мин. деят. св. прич. м. р.

допилял е производна форма на допилея (мин. деят. св. прич. м. р.).