допилявал

Речник на българския език

1. допилявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допилявал е производна форма на допилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допилявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допилявал е производна форма на допилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допилявал — мин. деят. св. прич. м. р.

допилявал е производна форма на допилявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. допилявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

допилявал е производна форма на допилявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).